Пак съм стаена в тихата стая,
само часовникът бавно тиктака
и самотата единствена, зная,
жадно нахлува с дива атака.

Болка сковава хищно душата,
сили аз нямам за нищо в света,
искам да блъскам с юмруци стената,
искам да викам, да кипне кръвта.

И да се чувствам отново аз жива,
в мен да се влее живителна сила
и да съм пак непокорна и дива,
твърда и нежна, обичана, мила.

Казват, в тангото нужни са двама,
даже мелодия при нас не звучи,
че любовта ни вече я няма,
пусто сърцето, ранено мълчи.