Във пълнолунна нощ

сред сгърчени дървета

във бяло-леден свят,

следвах стъпките му снежни

и търсех две очи

със кехлибарен цвят.

Тялото си леденостудено исках

до неговото да допра,

да заровя пръсти в козината мека

"Нека ме обича, нека!" -

като снежинка да мълвя.

"Нека да е див, жесток,

шеметно необуздан...

нека ме разкъсва бавно

и зъби да впива в меката ми плът...

с нокти да раздира

и да хапе, да не спира...

тялото да обладае, душата ми да вземе,

а сърцето изяде...

Нека във замяна ми остави

спомена за две очи от кехлибар

и своя лунно-тъжен зов..."

Казват, че е вечна вълчата любов.