Казват, че...
Във пълнолунна нощ
сред сгърчени дървета
във бяло-леден свят,
следвах стъпките му снежни
и търсех две очи
със кехлибарен цвят.
Тялото си леденостудено исках
до неговото да допра,
да заровя пръсти в козината мека
"Нека ме обича, нека!" -
като снежинка да мълвя.
"Нека да е див, жесток,
шеметно необуздан...
нека ме разкъсва бавно
и зъби да впива в меката ми плът...
с нокти да раздира
и да хапе, да не спира...
тялото да обладае, душата ми да вземе,
а сърцето изяде...
Нека във замяна ми остави
спомена за две очи от кехлибар
и своя лунно-тъжен зов..."
Казват, че е вечна вълчата любов.
© Скитник All rights reserved.
