Ке сара

Спомняш ли си ти,
наричах те "Шери",
и вярвах в теб, като в икона!
Ти беше моята "Мадона"!

Вярвах, вярваше и ти,
но после нещо май се промени!
Вярата изчезна, дойдоха страхове,
сърцето ето, че престана сякаш да зове!...

"Мило" ме наричаше,
аз пък теб - "Любов",
страстно ме събличаше, 
за теб на всичко бях готов!

Но нещо там се случи,
между нас не се получи!
Усмивките изчезнаха,
дойдоха остри думи!...

А помниш ли, 
говорихме си под звездите,
легнали един до друг,
целуваха ни се душите!...

А после пак лежахме,
но мълчахме!
Всеки в своя ъгъл!...
Как не се разбрахме?!...

И сега стоиш със себе си,
или със друг!
За теб обаче днес съм глух!
Чужда си! А беше толкоз близка!...

Съдбата нещо друго иска!
И аз вървя по моя път,
загледан във небето,
надявам се, че смее се сърцето

твое! Заслужаваш го, нали!
Сбогом мила моя
възлюбена "Шери",
"Сбогом" казвам и моля те прости!