13.05.2025 г., 21:42

Ке сара

345 0 0

 

Спомняш ли си ти,
наричах те "Шери",
и вярвах в теб, като в икона!
Ти беше моята "Мадона"!

Вярвах, вярваше и ти,
но после нещо май се промени!
Вярата изчезна, дойдоха страхове,
сърцето ето, че престана сякаш да зове!...

"Мило" ме наричаше,
аз пък теб - "Любов",
страстно ме събличаше, 
за теб на всичко бях готов!

Но нещо там се случи,
между нас не се получи!
Усмивките изчезнаха,
дойдоха остри думи!...

А помниш ли, 
говорихме си под звездите,
легнали един до друг,
целуваха ни се душите!...

А после пак лежахме,
но мълчахме!
Всеки в своя ъгъл!...
Как не се разбрахме?!...

И сега стоиш със себе си,
или със друг!
За теб обаче днес съм глух!
Чужда си! А беше толкоз близка!...

Съдбата нещо друго иска!
И аз вървя по моя път,
загледан във небето,
надявам се, че смее се сърцето

твое! Заслужаваш го, нали!
Сбогом мила моя
възлюбена "Шери",
"Сбогом" казвам и моля те прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...