13.05.2025 г., 21:42

Ке сара

346 0 0

 

Спомняш ли си ти,
наричах те "Шери",
и вярвах в теб, като в икона!
Ти беше моята "Мадона"!

Вярвах, вярваше и ти,
но после нещо май се промени!
Вярата изчезна, дойдоха страхове,
сърцето ето, че престана сякаш да зове!...

"Мило" ме наричаше,
аз пък теб - "Любов",
страстно ме събличаше, 
за теб на всичко бях готов!

Но нещо там се случи,
между нас не се получи!
Усмивките изчезнаха,
дойдоха остри думи!...

А помниш ли, 
говорихме си под звездите,
легнали един до друг,
целуваха ни се душите!...

А после пак лежахме,
но мълчахме!
Всеки в своя ъгъл!...
Как не се разбрахме?!...

И сега стоиш със себе си,
или със друг!
За теб обаче днес съм глух!
Чужда си! А беше толкоз близка!...

Съдбата нещо друго иска!
И аз вървя по моя път,
загледан във небето,
надявам се, че смее се сърцето

твое! Заслужаваш го, нали!
Сбогом мила моя
възлюбена "Шери",
"Сбогом" казвам и моля те прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...