JeanGrey (Карина Костадинова)
16 18
22 nov 2009, 12:37

Кесия 

  Poesía
814 0 4

Кесията ми дрънка пълна до небето,

панталоните ми крачат смело по каменния път.

Пътешествие, аз идвам без нищо друго взето -

само с плетената ми кесия и мойта плът.

 

Почесах се, поспрях и се замислих -

дали да купя нещо за из път?

Хляб, вода и шепа семки,

да ям, да чопля аз на кръстопът.

 

Но дълго разстояние аз изминах,

ни магазин, ни копче по моя таен маршрут.

Без хляб и семки аз поминах,

камъни насреща има и крача смело аз – обут.

 

Накъде отивам, сам и аз не зная,

да избягам, може би, от реалността?

Къде ще му се види края,

на този път, камъните и калта?

 

Денят отмина – мрачна песен ме обгърна,

с мелодията на ходещ мъж пеша.

Избягам ли, от реалността аз няма да се върна,

мчтая да ме обгърне спокойствие и тишина.

 

Кесията ми стара, празна вече,

уморих се, дълго време аз вървях.

Мечтите ми са толкова далече,

седнах на земята и почувствах, че умрях...

© Карина Костадинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??