JeanGrey (Карина Костадинова)
16 18
22.11.2009 г., 12:37 ч.

Кесия 

  Поезия
928 0 4

Кесията ми дрънка пълна до небето,

панталоните ми крачат смело по каменния път.

Пътешествие, аз идвам без нищо друго взето -

само с плетената ми кесия и мойта плът.

 

Почесах се, поспрях и се замислих -

дали да купя нещо за из път?

Хляб, вода и шепа семки,

да ям, да чопля аз на кръстопът.

 

Но дълго разстояние аз изминах,

ни магазин, ни копче по моя таен маршрут.

Без хляб и семки аз поминах,

камъни насреща има и крача смело аз – обут.

 

Накъде отивам, сам и аз не зная,

да избягам, може би, от реалността?

Къде ще му се види края,

на този път, камъните и калта?

 

Денят отмина – мрачна песен ме обгърна,

с мелодията на ходещ мъж пеша.

Избягам ли, от реалността аз няма да се върна,

мчтая да ме обгърне спокойствие и тишина.

 

Кесията ми стара, празна вече,

уморих се, дълго време аз вървях.

Мечтите ми са толкова далече,

седнах на земята и почувствах, че умрях...

© Карина Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??