Кесията ми дрънка пълна до небето,
панталоните ми крачат смело по каменния път.
Пътешествие, аз идвам без нищо друго взето -
само с плетената ми кесия и мойта плът.
Почесах се, поспрях и се замислих -
дали да купя нещо за из път?
Хляб, вода и шепа семки,
да ям, да чопля аз на кръстопът.
Но дълго разстояние аз изминах,
ни магазин, ни копче по моя таен маршрут.
Без хляб и семки аз поминах,
камъни насреща има и крача смело аз – обут. ...