Кесия
Кесията ми дрънка пълна до небето,
панталоните ми крачат смело по каменния път.
Пътешествие, аз идвам без нищо друго взето -
само с плетената ми кесия и мойта плът.
Почесах се, поспрях и се замислих -
дали да купя нещо за из път?
Хляб, вода и шепа семки,
да ям, да чопля аз на кръстопът.
Но дълго разстояние аз изминах,
ни магазин, ни копче по моя таен маршрут.
Без хляб и семки аз поминах,
камъни насреща има и крача смело аз – обут.
Накъде отивам, сам и аз не зная,
да избягам, може би, от реалността?
Къде ще му се види края,
на този път, камъните и калта?
Денят отмина – мрачна песен ме обгърна,
с мелодията на ходещ мъж пеша.
Избягам ли, от реалността аз няма да се върна,
мчтая да ме обгърне спокойствие и тишина.
Кесията ми стара, празна вече,
уморих се, дълго време аз вървях.
Мечтите ми са толкова далече,
седнах на земята и почувствах, че умрях...
© Карина Костадинова All rights reserved.
