petrokam (Петър Варчев) petrokam (Петър Варчев)
2 188
7 oct 2007, 12:57

Кестенова шума

  Poesía
722 0 13
 

Кестенова шума



Вървя през есенния град,

постлан със кестенова шума.

Меланхоличен, мокър свят.

Лица, като изтрити с гума.


Градът потънал е в тъга,

угрижен как да презимува

а вътре в моята душа,

щастлива, любовта празнува.


Пирува без да мисли тя.

Наоколо върлува чума.

Прекрасно време да умра,

заровен в есенната шума.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    На това му се вика: За едни сватба, за други- брадва... Така е и в моя град... Мразя политиката! Но само заради добрите хора, ако имах някаква дори и малка възможност да направя нещо за тях чрез нея- мръсната и продажната, щях да вляза и изляза, когато изпълня мисията да направя нечий живот по- добър, да поднеса един карнавал за всички, да намеря топли убежища за бедните...
  • Магинка (Магдалена Рашева)
    Магинка (Магдалена Рашева)
    Моля те, не умирай! Кого ще четем тогава? С поздрав за хубавия стих!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Страхотно!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Поздравления!Великолепна комбинация от чувства
    си заровил в тази есенна шума!
  • Apaika (Арлина)
    Apaika (Арлина)
    "Прекрасно време да умреш..."
    Подкрепям Тома!Добро е...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0