Кестенова шума
Вървя през есенния град,
постлан със кестенова шума.
Меланхоличен, мокър свят.
Лица, като изтрити с гума.
Градът потънал е в тъга,
угрижен как да презимува
а вътре в моята душа,
щастлива, любовта празнува.
Пирува без да мисли тя.
Наоколо върлува чума.
Прекрасно време да умра,
заровен в есенната шума.
© Петър Варчев Всички права запазени