8 sept 2024, 8:03

Кестенът на Варна

  Poesía
452 2 3

КЕСТЕНЪТ НА ВАРНА

 

Кестенът на „Братя Миладинови”

го отсече варненският кмет,

плаках в небеса, над него зинали,

сетне псувах много дни наред,

 

мигар, ако бях му рекъл: – Моля те,

кмете, не сечи това дръвче! –

щеше да повярва колко пролети

раснах с него – варненско момче,

 

и търкалях уличните кестени

в стихналата Гръцка махала,

няма днес дори дърво за бесене! –

ни за сенчица – добре дошла,

 

страшни, безпросветни и разкрачени,

непонятни в циганската реч! –

надойдоха в тъмното резачите

и подеха страшната си сеч,

 

кметове безброй пред мен са минали,

падах – с всеки кестен повален...

И стърча на „Братя Миладинови”! –

с кметския сатър, забит във мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тоя кмет откога чакам да замине, че да може да се довърши стадион Варна! Остави кестените, ами строежът на стадиона замря откак го избраха! Лошото е, че има още 3 години и не знам колко.... то големи обещания бяха както винаги, големи думи. Поне кестенът да беше оставил дето викаш.
  • "Дребните" хора на власт заличават всичко по-голямо. Дали ще е дърво, човек, сграда или животинка- няма значение. Те го правят, защото са "дребни" и искат обществото да ги забележи. Толкоз!
  • падах – с всеки кестен повален...
    И стърча на „Братя Миладинови”! –
    с кметския сатър, забит във мен.

    Няма такава поезия!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...