Kестенът в мойте очи.
Ако тръгна на път, позове ли ме вятър - в полето,
ще поискам от времето само за малко да спре.
Да ушия бохчичка от синия край на небето,
с две дъги да си гребна от лятното топло море.
Да сплета във косите си зрънце от златната дюна,
от соления бриз да изпрося флаконче парфюм.
Мокър чайка, без глас за довиждане пак да целуна,
малък рак да науча - да смята тъгите - наум.
И тогава ще литна, дано сетно ято догоня,
светли жерави, с обич рисуващи нежни лъчи.
А след мен нека есенни багри щастливо се ронят
и дано спомнят някому кестенa в мойте очи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
