Kестенът в мойте очи.
Ако тръгна на път, позове ли ме вятър - в полето,
ще поискам от времето само за малко да спре.
Да ушия бохчичка от синия край на небето,
с две дъги да си гребна от лятното топло море.
Да сплета във косите си зрънце от златната дюна,
от соления бриз да изпрося флаконче парфюм.
Мокър чайка, без глас за довиждане пак да целуна,
малък рак да науча - да смята тъгите - наум.
И тогава ще литна, дано сетно ято догоня,
светли жерави, с обич рисуващи нежни лъчи.
А след мен нека есенни багри щастливо се ронят
и дано спомнят някому кестенa в мойте очи...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз ви благодаря, за добрата дума!
-
Прекрасна лирика!
-
Много хубаво пишете, благодаря за удоволствието!
-
Ех, Синя китко, на вилата има червени, оранжеви, жълти, дори черни калинки, но синя... С дъгата ще ми е по лесно.
-
Много благодаря, Щур! Искам го опаковано с панделка от дъгата + синя калинка! 😀 Оте!
-
Новото - твое е Щурче! П.П. Това, което качих току-що.
-
Ама това е много по-песенно от обичайните ти. Разнежваш, Щур!
-
Толкова красота!
-
Добре си ми дошла, Милена!Благодаря ви, момичета! Сенсей, вещата вещица е трогната!
-
Със сигурност ще!
-
Селският дух на Фурнаджиев и Иван Нивянин - красота, сила, нежност и романтика в реалността.
-
Да!!! 💖💖💖
-
Хареса ми как си гребваш с дъгите лятно море и косите ти сплетени със зрънце от златната дюня, и парфюма от соления бриз и толкова много неща, но трябва да препиша цялото стихотворение
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
