11 сент. 2020 г., 11:33  

Kестенът в мойте очи. 

  Поэзия » Другая
5.0 (9)
537 6 13
Ако тръгна на път, позове ли ме вятър - в полето,
ще поискам от времето само за малко да спре.
Да ушия бохчичка от синия край на небето,
с две дъги да си гребна от лятното топло море.
Да сплета във косите си зрънце от златната дюна,
от соления бриз да изпрося флаконче парфюм.
Мокър чайка, без глас за довиждане пак да целуна,
малък рак да науча - да смята тъгите - наум.
И тогава ще литна, дано сетно ято догоня,
светли жерави, с обич рисуващи нежни лъчи.
А след мен нека есенни багри щастливо се ронят
и дано спомнят някому кестенa в мойте очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
  • Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »