11 feb 2008, 16:08

Кинематографично

1.1K 0 9
 

В зеницата на обектива ти танцуват силуети

на две тела във залеза умислени.

Дали са две прашинки слети

или жена и мъж измислени?

 

Не са тела, а просто птиците

се сгушват влюбени в морето.

А после се загубват сред стотиците

посоки във небето.

 

Не са и птиците, а просто нови брегове

докосват с устни залези смокинови

и вплитат влюбени ръце,

за да се слеят със моретата маслинови.

 

В зеницата на обектива ти сме аз и ти,

но истински. Душите ни са брегове,

а пъстри птици са ръцете ни...

И в "аз" и "ти" се сбират всички светове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...