Feb 11, 2008, 4:08 PM

Кинематографично 

  Poetry » Love
787 0 9
 

В зеницата на обектива ти танцуват силуети

на две тела във залеза умислени.

Дали са две прашинки слети

или жена и мъж измислени?

 

Не са тела, а просто птиците

се сгушват влюбени в морето.

А после се загубват сред стотиците

посоки във небето.

 

Не са и птиците, а просто нови брегове

докосват с устни залези смокинови

и вплитат влюбени ръце,

за да се слеят със моретата маслинови.

 

В зеницата на обектива ти сме аз и ти,

но истински. Душите ни са брегове,

а пъстри птици са ръцете ни...

И в "аз" и "ти" се сбират всички светове.

© Владислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??