Кинематографично
В зеницата на обектива ти танцуват силуети
на две тела във залеза умислени.
Дали са две прашинки слети
или жена и мъж измислени?
Не са тела, а просто птиците
се сгушват влюбени в морето.
А после се загубват сред стотиците
посоки във небето.
Не са и птиците, а просто нови брегове
докосват с устни залези смокинови
и вплитат влюбени ръце,
за да се слеят със моретата маслинови.
В зеницата на обектива ти сме аз и ти,
но истински. Душите ни са брегове,
а пъстри птици са ръцете ни...
И в "аз" и "ти" се сбират всички светове.
© Владислава All rights reserved.
