По БНТ-то родно показваха наскоро

филм български, направен не толкова отдавна –

на прехода в зората. Изглеждаше нелошо.

Там впечатли ме сцена, заснета в зоопарка.

Проскубани камили и лъвове нещастни,

мецани недоспали прозяват се сънливо.

Човек като ги гледа, ще каже, че ужасна,

нечувана, била е в страната немотия.

Туй време аз го помня. Не бяхме бедни още.

В деветдесет и първа живеехме с тревога

какво ли ни очаква през идващите нощи.

Но, че били сме гладни, да кажа аз не мога.

А филмът го внушава. Младежи щом го гледат,

представа получават за много бедно време –

животните във парка гладували са често,

а хората – от бедност, едва ли не, ще мреме.

Изкуството е сила, това го знаят всички.

Но трябва ли да лъже, пресилвайки нещата?

Обичани са филми, когато са правдиви,

лъжливите отмива на времето водата.