Dec 17, 2024, 8:43 AM

Кинонищета

  Poetry » Civic
313 0 0

По БНТ-то родно показваха наскоро

филм български, направен не толкова отдавна –

на прехода в зората. Изглеждаше нелошо.

Там впечатли ме сцена, заснета в зоопарка.

 

Проскубани камили и лъвове нещастни,

мецани недоспали прозяват се сънливо.

Човек като ги гледа, ще каже, че ужасна,

нечувана, била е в страната немотия.

 

Туй време аз го помня. Не бяхме бедни още.

В деветдесет и първа живеехме с тревога

какво ли ни очаква през идващите нощи.

Но, че били сме гладни, да кажа аз не мога.

 

А филмът го внушава. Младежи щом го гледат,

представа получават за много бедно време –

животните във парка гладували са често,

а хората от бедност, едва ли не, ще мреме.

 

Изкуството е сила, това го знаят всички.

Но трябва ли да лъже, пресилвайки нещата?

Обичани са филми, когато са правдиви,

лъжливите отмива на времето водата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дунеловски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...