20 abr 2010, 22:36

Кирпичената къща 

  Poesía » Otra
742 0 3

 

В кирпичената къща на сърцето ми

през старите стени едва прозира

лъчът единствен на надеждата,

крепящ основите да не се сринат.

 

По мокрите стени познати снимки

стоят увиснали, пропити с влагата,

и всички лицемерни там усмивки

затрити са с на времето помадата.

 

В градината на двора ми безброй овошки

едва намират сили да разцъфнат,

вплели корени в изсъхналата почва,

дори листата с вопли за любов потръпват.

 

А помня - някога кирпичената къща

намираше все място да освободи,

да може никого от пътя да не връща -

канен или не - да влезе, да го нагости!

 

Днес дървеният под на моята къщурка,

прогнил, с пирони няколко прободен -

със сетни сили жалостно проскърца

от стъпките и на последния портрет оттам прогонен.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??