Кирпичената къща
В кирпичената къща на сърцето ми
през старите стени едва прозира
лъчът единствен на надеждата,
крепящ основите да не се сринат.
По мокрите стени познати снимки
стоят увиснали, пропити с влагата,
и всички лицемерни там усмивки
затрити са с на времето помадата.
В градината на двора ми безброй овошки
едва намират сили да разцъфнат,
вплели корени в изсъхналата почва,
дори листата с вопли за любов потръпват.
А помня - някога кирпичената къща
намираше все място да освободи,
да може никого от пътя да не връща -
канен или не - да влезе, да го нагости!
Днес дървеният под на моята къщурка,
прогнил, с пирони няколко прободен -
със сетни сили жалостно проскърца
от стъпките и на последния портрет оттам прогонен.
© Даниела All rights reserved.
