17 feb 2009, 23:18

Китай

1.1K 0 3

С малки чадърчета се будиш
в сутрини с червени слънца,
с малки краченца потропваш
по каменните стени
на твоя огромен гръбнак,
бързаш с клечки да нахраниш
милиардите мравчици-хора,
а после по комунистически
да ги разстреляш в сърцето си
(made in china).

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Китай, страна на Принцеси и непознати съновидения...далечна култира, непозната и родна. сънищата наши не ни дават покой...докосна ме Китай. стиха, написан под въздействиие на досег до страната ли е? до душшевността и'? познавате ли Китай? попаднах случайно на стиха Ви и коментирах...
  • Междо другото съм сънувал кошмар че съм се родил в Китай. Готин стих.
  • интересно. и тъжно, нали...?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...