2 mar 2011, 19:03  

Китайски синдром

2.2K 0 0

Obra no adecuada para menores de 18 años

 

 

 

КИТАЙСКИ СИНДРОМ

 

Китайска стока – пъстри ризи –

подканят ни от всеки рафт,

далеч от трусове и кризи

и сянка на финансов крах.

 

И да се смея или плача:

там срещнах старата любов.

Зад щанда – щастие на крачка –

аз бях разнежнен, сякаш нов,

 

когато пушката засече

за първи път, на преден пост.

Тя в коленете ми се свлече,

към минало да търси мост.

 

Не би. Допих си аз коняка,

в устата сложих й бонбон.

На нея чак и се доплака

и само промълвих: „Пардон”.

 

Излязох вън, в торбичка с риза,

със щамп „Китайската стена”

да ме предпазва тя от кризи

в полупотентни времена.

 

И както в улицата крачех –

бях стигнал някаква аптека –

надеждата ми спря да плаче.

Попитах дамата за лека.

 

Тя съучастно се усмихна

и ми подаде синьо хапче.

Виагра ли е? – я попитах –

Муха испанска ли трепач е?

 

- О, не. Китайска е рецепта –

и най заспали съживява!

За мен сложи парична лепта –

ефекта тук ще ти покажа.

 

Докато в джобовете ровех,

тя ключа в бравата обърна.

Преглътнах хапчето. Готово!

Опипах щръкналото зърно.

 

И другото. За подготовка

целувах устните й меки

и го усетих, как подскокна

когато смъкна мойте дрехи.

 

Таз аптекарка непозната

видя Китайско-BG чудо.

Поклащаха й се краката

във ритъма на самба лудо.

 

По рафтовете стъкленици

с китайският Жен – шен се сляха

и в земетръса на Хаити

със напъните в такт дрънчаха...

 

За благодарност купих още

от хаповете елексирни,

че пред кварталната ни поща

за помощи щом се редиме,

 

да няма миг дори съмнения,

че може пак да ми се случи

и бившите ми вдъхновения

да си останат недочути.

 

На всяка крачка тоз синдром е:

Китайска стока се продава.

От хапчето до космодрома

ресурса кратък удължават.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...