КИТАЙСКИ СИНДРОМ

Китайска стока – пъстри ризи –

подканят ни от всеки рафт,

далеч от трусове и кризи

и сянка на финансов крах.

И да се смея или плача:

там срещнах старата любов.

Зад щанда – щастие на крачка –

аз бях разнежнен, сякаш нов,

когато пушката засече

за първи път, на преден пост.

Тя в коленете ми се свлече,

към минало да търси мост.

Не би. Допих си аз коняка,

в устата сложих й бонбон.

На нея чак и се доплака

и само промълвих: „Пардон”.

Излязох вън, в торбичка с риза,

със щамп „Китайската стена”

да ме предпазва тя от кризи

в полупотентни времена.

И както в улицата крачех –

бях стигнал някаква аптека –

надеждата ми спря да плаче.

Попитах дамата за лека.

Тя съучастно се усмихна

и ми подаде синьо хапче.

Виагра ли е? – я попитах –

Муха испанска ли трепач е?

- О, не. Китайска е рецепта –

и най заспали съживява!

За мен сложи парична лепта –

ефекта тук ще ти покажа.

Докато в джобовете ровех,

тя ключа в бравата обърна.

Преглътнах хапчето. Готово!

Опипах щръкналото зърно.

И другото. За подготовка

целувах устните й меки

и го усетих, как подскокна

когато смъкна мойте дрехи.

Таз аптекарка непозната

видя Китайско-BG чудо.

Поклащаха й се краката

във ритъма на самба лудо.

По рафтовете стъкленици

с китайският Жен – шен се сляха

и в земетръса на Хаити

със напъните в такт дрънчаха...

За благодарност купих още

от хаповете елексирни,

че пред кварталната ни поща

за помощи щом се редиме,

да няма миг дори съмнения,

че може пак да ми се случи

и бившите ми вдъхновения

да си останат недочути.

На всяка крачка тоз синдром е:

Китайска стока се продава.

От хапчето до космодрома

ресурса кратък удължават.