15 ene 2008, 15:28

Китарата 

  Poesía
588 0 9
   

Kитарата

 

Посветено на Миро от САФО :)

 

 

Китарата е моята душа,

а струните й - чувствата ми, скрити някъде дълбоко -

ръката ми ги гали нежно във нощта,

открадвайки любов от всяка нота.

 

И ражда се песен,

като девойка - красива и млада

с косите на златната есен,

с очите на лятна наслада.

 

Китарата е спасението на моя дух

от болката на всеки мрачен ден.

Мечтите ми живеят във всеки неин звук -

тя винаги ще е до мен.

 

И ражда се музика любима,

вдъхновена от ръката на незнайна жрица -  

чиста като белоснежна зима,

с вълшебния глас на пролетна птица!...

 

 

 

 

 

 

 

8.02.2002г.

 

 

 

 

Обещание към Симеон Николов (monynikolov) -  изпълнено! ;)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно ме разчувства,Вен...Отлично!!!Хванала си смисъла на един испански термин в танца ( чиито определение Слави Трифонов не е разбрал ).Става въпрос за термина " дуенде ", който е в сила и при свиренето.Означава състояние на нещо като екстаз,отделяне от обвивката,докосване до божественото докато танцуваш или свириш...Нещо,което творецът изпитва 1-2 пъти в живота си...изключителни, неземни моменти...Състояние на неизказана радост и емоция, която я няма в нашия свят...Та усетила си "дуенде"...
    Дерзай!!!Страхотен творец си!!!
  • Така е...Като ме удари Луната и незнам какво правя...
    (но винаги изпълнявам обещанията си)
    Мерси и за топлите отзиви!
  • Поздравления полунощни!!!
    Яко!!!
  • Прекрасно е!
  • Прекрасно!
    Поздрави.
  • Чудесно посвещение, Вен!!!
  • Браво!
  • Аплодисменти!
  • Страшно ми хареса стихотворението!
    много красиво и нежно! с обич, Венера.
Propuestas
: ??:??