15.01.2008 г., 15:28

Китарата

775 0 9
   

Kитарата

 

Посветено на Миро от САФО :)

 

 

Китарата е моята душа,

а струните й - чувствата ми, скрити някъде дълбоко -

ръката ми ги гали нежно във нощта,

открадвайки любов от всяка нота.

 

И ражда се песен,

като девойка - красива и млада

с косите на златната есен,

с очите на лятна наслада.

 

Китарата е спасението на моя дух

от болката на всеки мрачен ден.

Мечтите ми живеят във всеки неин звук -

тя винаги ще е до мен.

 

И ражда се музика любима,

вдъхновена от ръката на незнайна жрица -  

чиста като белоснежна зима,

с вълшебния глас на пролетна птица!...

 

 

 

 

 

 

 

8.02.2002г.

 

 

 

 

Обещание към Симеон Николов (monynikolov) -  изпълнено! ;)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно ме разчувства,Вен...Отлично!!!Хванала си смисъла на един испански термин в танца ( чиито определение Слави Трифонов не е разбрал ).Става въпрос за термина " дуенде ", който е в сила и при свиренето.Означава състояние на нещо като екстаз,отделяне от обвивката,докосване до божественото докато танцуваш или свириш...Нещо,което творецът изпитва 1-2 пъти в живота си...изключителни, неземни моменти...Състояние на неизказана радост и емоция, която я няма в нашия свят...Та усетила си "дуенде"...
    Дерзай!!!Страхотен творец си!!!
  • Така е...Като ме удари Луната и незнам какво правя...
    (но винаги изпълнявам обещанията си)
    Мерси и за топлите отзиви!
  • Поздравления полунощни!!!
    Яко!!!
  • Прекрасно е!
  • Прекрасно!
    Поздрави.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...