Кладенец

С тази празнота у мен,
бездънна, безвъздушна,
кладенец пресъхнал е моя ден,
в който като ведро се люшкам...

Без капчица водица жива
как отново да възкръсна,
да забравя ориста горчива,
която ме на въжето върза...?

Няма друго, освен да се засиля,
да заблъскам във стените,
плесента им трябва да е попила
на предишни удавници сълзите...

Те са еликсир – тях ще пия!