Кладенец
С тази празнота у мен,
бездънна, безвъздушна,
кладенец пресъхнал е моя ден,
в който като ведро се люшкам...
Без капчица водица жива
как отново да възкръсна,
да забравя ориста горчива,
която ме на въжето върза...?
Няма друго, освен да се засиля,
да заблъскам във стените,
плесента им трябва да е попила
на предишни удавници сълзите...
Те са еликсир – тях ще пия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
