Apr 28, 2019, 9:20 PM

Кладенец 

  Poetry
446 0 0

С тази празнота у мен,
бездънна, безвъздушна,
кладенец пресъхнал е моя ден,
в който като ведро се люшкам...

 

Без капчица водица жива
как отново да възкръсна,
да забравя ориста горчива,
която ме на въжето върза...?

 

Няма друго, освен да се засиля,
да заблъскам във стените,
плесента им трябва да е попила
на предишни удавници сълзите...

 

Те са еликсир – тях ще пия!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??