13 nov 2014, 0:14
Кладенец за изворна любов
Каца като пеперуда
там, до дясната сълза.
В ленената си заблуда
ленено те гали със ръка.
Бълбука, сякаш е рояк оси
тихо идва и отмятайки
разпилени шарени коси,
в разпилени мисли, сядайки,
Белези съx форма на целувки
оставя ти, и не питай как.
Ставайки, тя слага си обувки.
Прогаря те. И тръгва пак.
Бяга тя - далеч от теб, от тях,
пресъхва, тихо, катранена.
Докосване, милувка, смях -
тъй нужни за душа забравена.
Току някой се почуди,
та монетка хвърли, неготов,
с желанието да събуди
кладенец за изворна любов.
© Малката смърт Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
тъй нужни за душа забравена."
Трогна ме твоята чувствителност към поривите на самотната душа. Хареса ми изпълнението на нежната ти лирика и освободеността ти от тясната рамка, в която обикновено поетите поставят любовта.