13 нояб. 2014 г., 00:14
Кладенец за изворна любов
Каца като пеперуда
там, до дясната сълза.
В ленената си заблуда
ленено те гали със ръка.
Бълбука, сякаш е рояк оси
тихо идва и отмятайки
разпилени шарени коси,
в разпилени мисли, сядайки,
Белези съx форма на целувки
оставя ти, и не питай как.
Ставайки, тя слага си обувки.
Прогаря те. И тръгва пак.
Бяга тя - далеч от теб, от тях,
пресъхва, тихо, катранена.
Докосване, милувка, смях -
тъй нужни за душа забравена.
Току някой се почуди,
та монетка хвърли, неготов,
с желанието да събуди
кладенец за изворна любов.
© Малката смърт Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
тъй нужни за душа забравена."
Трогна ме твоята чувствителност към поривите на самотната душа. Хареса ми изпълнението на нежната ти лирика и освободеността ти от тясната рамка, в която обикновено поетите поставят любовта.