Кладенец за изворна любов
Каца като пеперуда
там, до дясната сълза.
В ленената си заблуда
ленено те гали със ръка.
Бълбука, сякаш е рояк оси
тихо идва и отмятайки
разпилени шарени коси,
в разпилени мисли, сядайки,
Белези съx форма на целувки
оставя ти, и не питай как.
Ставайки, тя слага си обувки.
Прогаря те. И тръгва пак.
Бяга тя - далеч от теб, от тях,
пресъхва, тихо, катранена.
Докосване, милувка, смях -
тъй нужни за душа забравена.
Току някой се почуди,
та монетка хвърли, неготов,
с желанието да събуди
кладенец за изворна любов.
© Малката смърт All rights reserved.
