6 ene 2023, 8:16

Клепоуха луна

  Poesía
537 0 0

Клепоуха луна разглобява небето

като малко детенце – парче по парче.

Олюляна вина си припява: „Простете,

днес светът чистотата ни детска краде!“.
 

Не остана искра в битието сломено.

Севернякът, прощално обърнал очи,

изтъня̀ след коварна и бурна гангрена.

Тази вечер луната смирено блести.
 

В свит на топка юмрук и изгаряща ла̀ска

се спотайва копнежът на залеза див!

Под копнежа вълните на словото пляскат

и се гмуркат дълбоко в поредния риф.
 

Клепоуха луна и вина ме изграждат.

Ще започна да дишам щастлив, но кога?

Зад красивия облак на глас се обажда

вечерта и ми шепне смирено „Сега“.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...