Клепоуха луна разглобява небето
като малко детенце – парче по парче.
Олюляна вина си припява: „Простете,
днес светът чистотата ни детска краде!“.
Не остана искра в битието сломено.
Севернякът, прощално обърнал очи,
изтъня̀ след коварна и бурна гангрена.
Тази вечер луната смирено блести.
В свит на топка юмрук и изгаряща ла̀ска
се спотайва копнежът на залеза див!
Под копнежа вълните на словото пляскат
и се гмуркат дълбоко в поредния риф. ...