Клепоуха луна разглобява небето

като малко детенце – парче по парче.

Олюляна вина си припява: „Простете,

днес светът чистотата ни детска краде!“.
 

Не остана искра в битието сломено.

Севернякът, прощално обърнал очи,

изтъня̀ след коварна и бурна гангрена.

Тази вечер луната смирено блести.
 

В свит на топка юмрук и изгаряща ла̀ска

се спотайва копнежът на залеза див!

Под копнежа вълните на словото пляскат

и се гмуркат дълбоко в поредния риф.
 

Клепоуха луна и вина ме изграждат.

Ще започна да дишам щастлив, но кога?

Зад красивия облак на глас се обажда

вечерта и ми шепне смирено „Сега“.