Клетник в душата на дете

24 ago 2018, 16:42

Poesía

757 0 2

Тъй тъжно, то се чува

как ридае някъде сираче,

не знае дрехи,обувка как се обува.

И безропотно, и непрестанно плаче.

Тежи да слушаш самотното дете,

без майка, татко, отрано то сирак,

не знае как да е безгрижно, клетото хлапе.

и не спира да тъжи, рони сълзи пак.

И от никъде надежда няма,

пусто, то се лута вечер, търсещо човеци със сърце.

Гледайки щастливото семейство, къщата голяма,

и печални сълзи трие от своето лице.

Като клетник търси капчица любов, не я открива

скитници край него всяка вечер отминават.

Душата му е още топла, с последната си дреха я покрива,

за да не изстине кат’ на тези, дето винаги го подминават.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.