Клетник в душата на дете
Тъй тъжно, то се чува
как ридае някъде сираче,
не знае дрехи,обувка как се обува.
И безропотно, и непрестанно плаче.
Тежи да слушаш самотното дете,
без майка, татко, отрано то сирак,
не знае как да е безгрижно, клетото хлапе.
и не спира да тъжи, рони сълзи пак.
И от никъде надежда няма,
пусто, то се лута вечер, търсещо човеци със сърце.
Гледайки щастливото семейство, къщата голяма,
и печални сълзи трие от своето лице.
Като клетник търси капчица любов, не я открива
скитници край него всяка вечер отминават.
Душата му е още топла, с последната си дреха я покрива,
за да не изстине кат’ на тези, дето винаги го подминават.
© Мария Коцева All rights reserved.
