8 abr 2004, 11:21

Клетва

  Poesía
2.1K 1 5
КЛЕТВА

Ще те накарам да се влюбиш в мен
тъй както никога не си обичал...
ще те принудя с обич, разярен
съдбите ни в мечтите да преплиташ.

Ще видиш в нова светлина живота си,
с вериги окован...
ще плачеш сам, ще дишаш с плам
ще търсиш само моето дихание.

И когато се наситя на падението ти
и нечий друг живот си пожелая
ще те превърна в минало,
за да си вечно сам в безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© антония Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихчето е хубаво.
  • И мерси.Радвам се че на някой е харесало.
  • Е оставете ме да мечтая за отмъщение, не ми разбиравайте илюзиите.
    Шегувам се, никого не мразя и това е насочено повече към мен самата. Друг не мога да нараня и да искам.
  • яко! като в древногръцка драма )))))))
  • хаааа най-после нещо яко! Кой е заслижил такава омраза?

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...