21 nov 2008, 20:12

Клетва

  Poesía » Otra
771 0 1

Клетва

Заклех се да се променя -

заклех се, че във друга ще се преродя

и между себе си и "друга "се изгубих -

в огледалото е нещото, което сътворих -

безчуствено, безсъвестно и дръзко,

то не обича, не мечтае и не плаче.

Погледнах се и се уплаших -

сгрешена клетва, грешен образ,

Лице без израз, сърце без душа -

такава ли бе моята клетва?

В това ли трябваше да се превърна -

чудовище, което от себе си се плаши?

Виж ме, вижте ме всички -

това съм вече аз...?

Такава ли ме искахте -

такава ме направихте сами?

Заклех се да се променя

и сама в проклятие се претворих.

Сега от сълзите и болките ви черпя сили,

а любовта ви - сякаш изтъркан виц -

клетвата такава ме направи,

не образ на човек, а грешка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...