Nov 21, 2008, 8:12 PM

Клетва

  Poetry » Other
766 0 1

Клетва

Заклех се да се променя -

заклех се, че във друга ще се преродя

и между себе си и "друга "се изгубих -

в огледалото е нещото, което сътворих -

безчуствено, безсъвестно и дръзко,

то не обича, не мечтае и не плаче.

Погледнах се и се уплаших -

сгрешена клетва, грешен образ,

Лице без израз, сърце без душа -

такава ли бе моята клетва?

В това ли трябваше да се превърна -

чудовище, което от себе си се плаши?

Виж ме, вижте ме всички -

това съм вече аз...?

Такава ли ме искахте -

такава ме направихте сами?

Заклех се да се променя

и сама в проклятие се претворих.

Сега от сълзите и болките ви черпя сили,

а любовта ви - сякаш изтъркан виц -

клетвата такава ме направи,

не образ на човек, а грешка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....