Nov 21, 2008, 8:12 PM

Клетва

  Poetry » Other
770 0 1

Клетва

Заклех се да се променя -

заклех се, че във друга ще се преродя

и между себе си и "друга "се изгубих -

в огледалото е нещото, което сътворих -

безчуствено, безсъвестно и дръзко,

то не обича, не мечтае и не плаче.

Погледнах се и се уплаших -

сгрешена клетва, грешен образ,

Лице без израз, сърце без душа -

такава ли бе моята клетва?

В това ли трябваше да се превърна -

чудовище, което от себе си се плаши?

Виж ме, вижте ме всички -

това съм вече аз...?

Такава ли ме искахте -

такава ме направихте сами?

Заклех се да се променя

и сама в проклятие се претворих.

Сега от сълзите и болките ви черпя сили,

а любовта ви - сякаш изтъркан виц -

клетвата такава ме направи,

не образ на човек, а грешка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...