Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
9 jun 2009, 17:41

Клише 

  Poesía » Otra
1289 0 23

И твоята любов ли е продуктна,
със точен срок изтичане на годност?
Така си тръгваш, с нищото оттук.
И мене - окуцяло производно.

Не беше ли наужким любовта
изконното, над всички възприятия,
емоция на прùливна вълна
отмиваща земята от понятия?

Не беше ли желаното начало
на истинската, сбъдната стихия,
в която двама, сплетени в спирала,
извиваме се в дивна орисия?

На търсената падаща звезда.
Абсцесът на космично преподреждане,
в което сме изгарящи слънца.
Негаснещи с последната надежда,

че твоята любов не е подкупна.
Че всичкото във нас ще е безценно.
Така си тръгна. В мен остана жупел.
И въглени от… някаква вселена.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мдам,определено много интересен ритъм, поздрави за образите, не са май точно клиширани
  • Клишетата са за това...
  • Поздрав Тома, четох го още щом го публикува...и си премълчах-порази ме ритъмът, все едно фразата диша с идеята, с емоцията, с формата...
  • очевидно и клишетата могат да звучат оригинално. и то до толкова, че да не разбереш, че са клишета
    Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Така... си тръгват наистина понякога!
    Харесах щото клишетата са си истина
  • Хареса ми, Тома
  • Харесах..., но "прщливна вълна" нещо не го разбрах!
  • Объркват ме думи като абцес и производно, понеже не звучат твърде поетично. Инак, Томад, добре си го ушил. Поздрави от мен. Радвам се, че има и такива като теб...Ваше Благородие
  • Харесах! Поздрав, Тома!
  • Благодаря на всички.

    Йотова, съгласен съм с теб, въпреки, че идеята на тези редове беше да са претъпкани с клишета. Именно затова и точно тоя ред е толкова пре-тъп. Не измислих по-добро и засега е така, вероятно ще го редактирам някой ден.

    Белла, аз мисля, че клишетата и изтърканите фрази са значително по-техничарски средства от оригиналните.

    Хубави дни желая на еврибоди по цялата земя.
  • Много хубав стих, както винаги, така че няма нужда да ти го казвам. По-скоро се замислих над това, което казваш... Хората често се заблуждаваме и чак, когато се сблъскаме с "Абсцесът на космично преподреждане, в което сме изгарящи слънца." разбираме, заблудата си. Тази любов не е задължително да съществува физически, не мислиш ли? Тя е по-скоро абстракция някаква. Истинската любов е вечна и жива, но в сърцето и изобщо не е задължително двама души да са заедно за да я изпитват. Така си мисля... Както и да е, липсваше ми нещо ново от теб, така че благодаря за удоволствието.
  • Прекалените очаквания(звездно-космични), водят до огромни разочарования......

    Прекрасно!! Много харесвам това което пишеш...Дори клишетата ...
  • и въглени.... Тома, много ми харесват стиховете ти
  • Хубаво стихотворение, само малко се препънах в "дивна орисия"... Поздрави.
  • Поздравления и от мен, Тома.
  • Много ми хареса!
    Поздравления!
  • Поздравления, Тома!
  • Имаш въглени. Май ти трябва една клечка кибрит и подпалка
    Дивно стихотворенийце!
  • И на мен много ми хареса!
  • Чудесен стих! Поздрав!
  • Клише?! Да, ама не е!


  • За съжаление много често става така...
    А стихотворението е повече от хубаво!Прегръдки
Propuestas
: ??:??