Клошар
Той отдавна не вярва във Бог,
и макар че на църква си ходи
във контейнера – негов оброк,
всеки ден на огризки се моли.
Във сакото намерено свил
стари снимки - семейство, любима,
в бръчки много живота си скрил –
а в сълзите преглътнати – име...
Във изхвърлен човешки боклук
ценности той намира големи...
И говори със ранния студ,
щом от хапките чужди си вземе.
Като някакъв странен мъдрец
се усмихва дори на колите...
Носи в джоба си малък щурец
и танцува насън със звездите.
Поздравява от сутрин до мрак,
сякаш всяка душа той познава.
Онзи ден в друг квартал го видях...
как парица на просяк дарява.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много истина има тук.Трудно се откриват човеците сред хората.
-
Ох...
ДА!!!
Стихото ти е супер!
Това, което се изплъзва на някои, прави от думите ти поезия... и то каква!!!
Поздравления и за този стих!!!
(Забавих се с коментара, защото бях при Волтер... поздравява те и каза да ти предам да не се връзваш на псевдото... нямало душа.)
-
Никифоров, заради поетични боклуци като теб сайтът " Откровения" се срива. Хора, които си позволяват да дават квалификации, без да им е ясно, че не им е ясно. Коя творба е по-добра казва Читателят, а не ти.
-
... вместо коментар
Един млад автор твърде горделиво
поискал пред Волтер да прочете
творбата си. Изслушал търпеливо
писателят надутото конте
и му отвърнал: "Да, по този начин
да пишете възможно е, когато
сте станали прочут. Сега обаче
да бъде трябва по-добра творбата!”
(цикъл „Забавно за известните”)
Ангел Веселинов -
Да...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
