Клошар
Той отдавна не вярва във Бог,
и макар че на църква си ходи
във контейнера – негов оброк,
всеки ден на огризки се моли.
Във сакото намерено свил
стари снимки - семейство, любима,
в бръчки много живота си скрил –
а в сълзите преглътнати – име...
Във изхвърлен човешки боклук
ценности той намира големи...
И говори със ранния студ,
щом от хапките чужди си вземе.
Като някакъв странен мъдрец
се усмихва дори на колите...
Носи в джоба си малък щурец
и танцува насън със звездите.
Поздравява от сутрин до мрак,
сякаш всяка душа той познава.
Онзи ден в друг квартал го видях...
как парица на просяк дарява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
