ПРИМАВЕРА (Татяна)
88 1234
2 abr 2009, 16:23

Клошари... 

  Poesía » Filosófica
1983 0 23

Когато костюм и вратовръзка
са твоята горда визитка,
със света... не си скъсал,
дори чепикът понякога да стиска.
Когато на приеми... в твоя дом,
приятели богати се веселят,
ти си малко... сноб,
а спестяванията ти... се топят.
...
Когато болест те събори,
или фалира твойта фирма...
Когато и банкерът замърмори,
преставаш да си личност силна.
Приятелите... първи те  напускат!
Домът ти... под моста е вече!
Социалните далеч не достигат...
за лекарства или филийка препечена...
Нямаш адрес постоянен,
извън закона си, човече,
зад борда на света попадаш
и миналото е мираж далечен!
...
Там, в дрипавия, грозен свят,
отчаян, гладен, болен,
намираш своя нов брат
и си изненадващо доволен!
Научаваш житейските уроци!
В тебе вярват и ти си доверчив!
Захвърляш множество пороци
и в зори се усмихваш... че още си жив...

 

© Татяна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • колкото повече научаваме...толкова по-нищожни се виждаме...
    замисли ме...харесах философията на този ти стих, мила Таня...с обич.
  • Много истински стих, посветен на превратностите на съдбата.
    Да, така е, животът е колело, което се върти от пърмак на пърмак и
    веднъж отгоре си, веднъж отдолу си... Но най-важното е, да се научиш,
    щом паднеш да ставаш и напред да продължаваш...!
    Много ми хареса стиха ти!
    Поздрави за талантливата поетеса! Бъди!
  • Добър философски стих! На бездомните клошари им остава единствено да уважават ценността на живота и затова се събуждат щастливи, но те винаги намират приятели по съдба. Необходима е силна социална ангажираност на държавата по този въпрос. Поздрави, Таня!
  • Твоят стих е поглед над света,
    който никой не желае да познае.
    Лутат се бездомните сърца...
    Дай си шанс, помагайки им
    себе си да опознаеш.
    Никога не е късно да помогнеш! Поздрави Татяна!
  • Благодаря ви за разбирането! Да пишеш за хората, от които всички се страхуват и гнусливо заобикалят, не е лесно. Но вие сте тук, с мен и може би някой наистина ще се досети, че никой не е застрахован от такава събда и ще се опита да помогне на тези хора изхвърлени от живота зад борда! Нека редиците им се разреждат!
  • Много философски и мъдро звучиш Татянка!Наистина трябва да се замисляме от време на време.
    Чудесен стих!
  • "Научаваш житейските уроци!"
    Мъдра си!!!
  • Много, много хубав стих.Прегръдка и Поздрав.
  • Всъщност... живота ни винаги е от два етапа два - минало и сегашно време!
    И никой не е застрахован от превратностите му!
    Размисли ме!
  • Прегръдка силна и поздрав за стиха!!!
  • зад борда е по-лошо, отколкото да си мъртъв...
    хубаво!
  • Живота уроци ни праща.Смирените щастливи са.
  • Здравей, Татяна! Рано или късно всеки се сблъсква с уроците на Живота. Важното е да ги разбере. Не всички успяват. Какво ли ги очаква... докато са живи.
    Поздрави за мъдрия стих!
  • Интересно кои ли са тези клошари,
    дето така ги ошари...
  • цял живот се блъскаме и се правим, че учиме уроците на Живота, но все недоучили си оставаме....
    и все ще се ровим в отпадъци, незевисимо от какво естество са...!
    поздравявам те Татяна с нещо мое по темата...!


    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=135294

  • Човек се учи, докато е жив!
    Поздрави, Прими!
  • Мъдрост е стиха ти!
    Поздрав, Таня!
  • Благодаря ти Ели, както винаги си искрена и толерантна! Дано, мила, има много с ненаучени уроци, не им пожелавам животът да им ги предаде по най-свирепата си възможност... Нели, благодаря на Бога, прозрението не е изцяло от мой личен опит, но 2005г, звръщайки са за цели 7 месеца в София, срещнах мои познати с ЕКС високо място в обществото и вече със сериозни психически отклонения, вследствие преживяното "падане". Никой не е застрахован! Днешната криза го доказва с пълна сила! Защо тогава трябва да сме толкова зли? Сигурно никога няма да мога да си отговоря на този въпрос.
  • тъжно е, че човек научава житейските уроци, едва когато изгуби нещо стойностно.
    А събуждането с усмивка е осъзната благодарност към живота...
    Много мъдрост има в стиха ти, Таня.
    Дано го прочетат повече...
  • Да,когато загубиш всичко материално, цениш единственото, което ти остава - живота. Надявам се, че творбата ти е резултат на прозрение, не на личен опит...
  • Таничка, права си, по-подходащо стои! Благодаря, много мило! Влади, ти си тук и аз ти благодаря от все сърце! Благодаря и на всички прочели и подминали! Хубава вечер!
  • "Така преминава човешката слава..." Мъдър стих! Поздрави, Татяна!
  • ... прозвуча ми - зад борда... добре е в утрото да се събудиш с усмивка... Поздрави!
Propuestas
: ??:??