2.04.2009 г., 16:23

Клошари...

2.4K 0 23

Когато костюм и вратовръзка
са твоята горда визитка,
със света... не си скъсал,
дори чепикът понякога да стиска.
Когато на приеми... в твоя дом,
приятели богати се веселят,
ти си малко... сноб,
а спестяванията ти... се топят.
...
Когато болест те събори,
или фалира твойта фирма...
Когато и банкерът замърмори,
преставаш да си личност силна.
Приятелите... първи те  напускат!
Домът ти... под моста е вече!
Социалните далеч не достигат...
за лекарства или филийка препечена...
Нямаш адрес постоянен,
извън закона си, човече,
зад борда на света попадаш
и миналото е мираж далечен!
...
Там, в дрипавия, грозен свят,
отчаян, гладен, болен,
намираш своя нов брат
и си изненадващо доволен!
Научаваш житейските уроци!
В тебе вярват и ти си доверчив!
Захвърляш множество пороци
и в зори се усмихваш... че още си жив...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • колкото повече научаваме...толкова по-нищожни се виждаме...
    замисли ме...харесах философията на този ти стих, мила Таня...с обич.
  • Много истински стих, посветен на превратностите на съдбата.
    Да, така е, животът е колело, което се върти от пърмак на пърмак и
    веднъж отгоре си, веднъж отдолу си... Но най-важното е, да се научиш,
    щом паднеш да ставаш и напред да продължаваш...!
    Много ми хареса стиха ти!
    Поздрави за талантливата поетеса! Бъди!
  • Добър философски стих! На бездомните клошари им остава единствено да уважават ценността на живота и затова се събуждат щастливи, но те винаги намират приятели по съдба. Необходима е силна социална ангажираност на държавата по този въпрос. Поздрави, Таня!
  • Твоят стих е поглед над света,
    който никой не желае да познае.
    Лутат се бездомните сърца...
    Дай си шанс, помагайки им
    себе си да опознаеш.
    Никога не е късно да помогнеш! Поздрави Татяна!
  • Благодаря ви за разбирането! Да пишеш за хората, от които всички се страхуват и гнусливо заобикалят, не е лесно. Но вие сте тук, с мен и може би някой наистина ще се досети, че никой не е застрахован от такава събда и ще се опита да помогне на тези хора изхвърлени от живота зад борда! Нека редиците им се разреждат!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...