Клоун

15 abr 2014, 21:37

Poesía

524 0 0

Вечер, когато стъмни се,
почваш да чистиш грима.
През "маска" трудно се вижда,
но слагаш я пак сутринта.
Рисуваш наивна усмивка -
каквато очакват от тебе.
Отива ти! Даже ù свикна,
а беше "от време на време".
Чертаеш повдигната вежда,
ядосано сбръчкваш очите.
Със злоба всеки поглеждаш,
лош си - значи велик си... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Клоун

Искате да прочетете повече?

Propuestas