Вечер, когато стъмни се,
почваш да чистиш грима.
През "маска" трудно се вижда,
но слагаш я пак сутринта.

Рисуваш наивна усмивка -
каквато очакват от тебе.
 Отива ти! Даже ù свикна,
а беше "от време на време".

Чертаеш повдигната вежда,
ядосано сбръчкваш очите.
Със злоба всеки поглеждаш,
 лош си - значи велик си...

Лицемерие слагаш за цвят
с нюанси силно двулични,
 по-лесно се вписваш сред Тях...
 ... трудно е да си различен.

 И вечер, когато стъмни се,
почваш да чистиш грима.
През "маска" трудно се вижда,
но слагаш я пак сутринта.