Клоун
Вечер, когато стъмни се,
почваш да чистиш грима.
През "маска" трудно се вижда,
но слагаш я пак сутринта.
Рисуваш наивна усмивка -
каквато очакват от тебе.
Отива ти! Даже ù свикна,
а беше "от време на време".
Чертаеш повдигната вежда,
ядосано сбръчкваш очите.
Със злоба всеки поглеждаш,
лош си - значи велик си...
Лицемерие слагаш за цвят
с нюанси силно двулични,
по-лесно се вписваш сред Тях...
... трудно е да си различен.
И вечер, когато стъмни се,
почваш да чистиш грима.
През "маска" трудно се вижда,
но слагаш я пак сутринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Йорданова Всички права запазени
