11 dic 2011, 22:55

Ключ, един добронамерен ключ

  Poesía » Otra
1.6K 0 8

Между пет и десет минути
се чудех какво съм и какво не съм
и пак между толкова и толкова
нямах намерение да ходя по земята.
Субективна и обективна зима
се мотаеше из въздуха, някой и никой
наливаха смисъл в клавиатурата
на времето и тестостерон
в меридианите на хипер  реалността.
Един разказ, един роман напълних
със сняг, птеродактили заживяха,
оживяха в едро снежните ми нощи.
Нима белият цвят е ужасно метален
и не предизвиква еуфория,
нима някакъв саламандър и
някаква артемида си обърнаха гръб,
когато откриха абсолютната нелюбов?
Но дядо Коледа е добронамерен,
подарява ключове, ключодържатели
и ключалки за клетки, за клонки
и бавни, меланхолични корени.
И ключовете са метални,
но отключват вкаменени,
невъобразими светкавици.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....