Ключ, един добронамерен ключ
Между пет и десет минути
се чудех какво съм и какво не съм
и пак между толкова и толкова
нямах намерение да ходя по земята.
Субективна и обективна зима
се мотаеше из въздуха, някой и никой
наливаха смисъл в клавиатурата
на времето и тестостерон
в меридианите на хипер реалността.
Един разказ, един роман напълних
със сняг, птеродактили заживяха,
оживяха в едро снежните ми нощи.
Нима белият цвят е ужасно метален
и не предизвиква еуфория,
нима някакъв саламандър и
някаква артемида си обърнаха гръб,
когато откриха абсолютната нелюбов?
Но дядо Коледа е добронамерен,
подарява ключове, ключодържатели
и ключалки за клетки, за клонки
и бавни, меланхолични корени.
И ключовете са метални,
но отключват вкаменени,
невъобразими светкавици.
© Светла All rights reserved.
