5 dic 2015, 12:22

Ключ елмазен

  Poesía » Otra
587 0 10
/На колегите, с които бяхме 4 години в един Проект към АСП/
Отминаха години като миг
и стигнахме началото на края,
но спомените сбрахме, наниз тих
с приятелства - по-чисти от омая.
Преплувахме през буйната вода
с весла безценни, осъзнали
че можем да достигаме брега
завинаги Доброто припознали.
Че то е в нас, подали си ръка
не чакаме отплата, съхранили
две думички - "Прости`!", "Благодаря!",
за всички, що сърцата са дарили.
Оставаме приятели. Нали ?
Където и да бъдем, ще запазим
духът си млад, отварящ сто врати
със помисли - единствен ключ елмазен.    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...