5 дек. 2015 г., 12:22

Ключ елмазен

585 0 10
/На колегите, с които бяхме 4 години в един Проект към АСП/
Отминаха години като миг
и стигнахме началото на края,
но спомените сбрахме, наниз тих
с приятелства - по-чисти от омая.
Преплувахме през буйната вода
с весла безценни, осъзнали
че можем да достигаме брега
завинаги Доброто припознали.
Че то е в нас, подали си ръка
не чакаме отплата, съхранили
две думички - "Прости`!", "Благодаря!",
за всички, що сърцата са дарили.
Оставаме приятели. Нали ?
Където и да бъдем, ще запазим
духът си млад, отварящ сто врати
със помисли - единствен ключ елмазен.    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...