5 дек. 2015 г., 12:22

Ключ елмазен

591 0 10
/На колегите, с които бяхме 4 години в един Проект към АСП/
Отминаха години като миг
и стигнахме началото на края,
но спомените сбрахме, наниз тих
с приятелства - по-чисти от омая.
Преплувахме през буйната вода
с весла безценни, осъзнали
че можем да достигаме брега
завинаги Доброто припознали.
Че то е в нас, подали си ръка
не чакаме отплата, съхранили
две думички - "Прости`!", "Благодаря!",
за всички, що сърцата са дарили.
Оставаме приятели. Нали ?
Където и да бъдем, ще запазим
духът си млад, отварящ сто врати
със помисли - единствен ключ елмазен.    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....