/На колегите, с които бяхме 4 години в един Проект към АСП/
Отминаха години като миг
и стигнахме началото на края,
но спомените сбрахме, наниз тих
с приятелства - по-чисти от омая.
Преплувахме през буйната вода
с весла безценни, осъзнали
че можем да достигаме брега
завинаги Доброто припознали.
Че то е в нас, подали си ръка
не чакаме отплата, съхранили
две думички - "Прости`!", "Благодаря!",
за всички, що сърцата са дарили.
Оставаме приятели. Нали ?
Където и да бъдем, ще запазим
духът си млад, отварящ сто врати
със помисли - единствен ключ елмазен.