26 jun 2004, 11:59

Ключът 

  Poesía
1505 0 6
На Ю.
Бавно в дните ми сини се прокрадна,
на нощите черни ключа открадна.
И непоканен в сърцето ми влизаш,
без да почукаш,без да попиташ.

Лягаш.Коси в косите се вият.
Целуваш ме.Устни устните пият.
Докосваш ме.Пръсти в пръсти се вплитат.
Искам те!Тяло тялото покрива.

Зората сутрин до тебе ме буди.
Ти още ме искаш - нежен и бурен.
Излизаш.Ключът на масата стои.
Ще чакам нощта.С отворени врати.

© НеЗнам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Perfekt
  • Талант си ти.
  • Тук е мястото да благодаря на всички, сложили коментар
    Тоня,специално на теб искрено ти благодаря и за това, че си коментирала всяко моя творба и мислиш, че имам талант...Прегръдки на всички!
  • Имаш СТРАХОТЕН СТИЛ, какво друго да кажа!
    Знам,че съм права по отношение на теб!
    Не очаквай от мен оценки, важното е, че много ценя таланта ти!
  • Много убедително сякаш емоцията ти ме залива 666 >
  • Много е истинско!Поздравления!Пиша ти 6
Propuestas
: ??:??